Dec 3, 2011, 10:07 AM

Светът не е бял, нито чер 

  Poetry » Other
594 0 14
Ситня още след теб, а не чакам
да обърнеш към мен своя взор.
Излиняла, без трепет разбирам,
че светът не е бял, нито чер.
Щом до дъно изпия горчилка
и пропъдя деня да си иде,
ми остава обиколка от болка,
щом самотното в мен се развие.
И в сумрака на мислите търся
пламък, ако може дори и искра,
или просто светулка да свия
във дланта си, да не бъда сама. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??