Светът неистово тежи
Светът неистово тежи
на раменете, свили се от болка -
от работа, от грижи и лъжи
във лабиринт - напразни обиколки...
А истината пари и мори
нозете ни, износили срама си -
от дързост, търсене и от мечти,
и падаме, и губим младостта си...
Пак влачим се към утрешните дни
със къс олово във сърцето -
тежи, тежи, и бавно ни топи ...