Dec 2, 2009, 10:37 AM

Светът пулсира в нощите 

  Poetry » Love
492 0 0
Зараснаха следите ни по росната трева,
където листи рони кленът в есенна мъгла.
И всяка строфа, литнала край тихата вода,
напомня ни за времето на нашта свобода.
А спирахме се с тебе, морни, често тука,
сред призрачен вълшебен езерен покой,
ти тръгна с мислите навъсени безброй,
потънах аз в унилата си прашна скука.
И в слънцето се удрям и се блъскам,
без да получа светлина от рая.
И слабост чувствам, как ранявам, зная,
а пламъче в несгодите ми съска. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Random works
: ??:??