(не)случване
и нищото
просмукано
под прага
на вратата
като неканен гост
(не)тръгване
и всичкото
безсъние
обвиващо
луната (и тя)
измръзнала до кост
(не) ти
(не) някой друг
(не) той
(не) аз
а само лепкав звук
... ти знаеш ли
той носи
(слънчев)
на ръката си
(часовник)
в очите му
се смеят
месечини
ти знаеш ли...
гласът му е
(дъждовник)
звън топъл
и откъдето
мине никнат
... детелини
(не)сбъдване
дъги
измити
и локвите
(по пода ти)
до призрачно
прозрачно
от нежност
до мрак
и пак
и във светло
потайност
(следиш ме...)
а богомолката
чака сношение
... еднократно
със враг
(не) с теб
(не) с мен
(не) с някой друг
(не) с него
а може би
е безсмислено
нашето (не)съществуване
(с нечие его)
и от прозорците
надничат
в сивото
небета
надвесени
от лилии и папрати
блясък на
(не)битиета
в завесите
и сякаш
е чувството
(аз зная...)
същото
вплетено
изрисувано и
зазидано
разказано и
чуто
записано
но него
го няма
по стените
на твоята стая
ти знаеше ли...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.