Nov 26, 2006, 2:47 AM

Светът във мен... 

  Poetry
680 0 2
Безумие, вплетено в ад.
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Random works
: ??:??