Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
Aug 29, 2023, 5:07 PM

Свиден спомен 

  Poetry » Landscape, Other
768 10 10

Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.

 

Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно,
овехтяло плашило – помаха с ръкави: — Хей, ти!
От главата му шапката вятърът беше отскубнал,
двете птичета гладни то в нея сега приюти.

 

Аз изпращах безмълвно изтлялото в синора лято,
а плашилото хранеше с обич две птичи души...
Свиден спомен остана ми, за да ме топли когато,
дойде зима. И мен, и врабците навън да теши.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??