viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
Dec 14, 2009, 3:41 PM

Свикнал 

  Poetry
802 0 8

И устните ти някак са различни,

и погледът ти нежен е унил...

налегнаха те грижи прозаични

и май забрави ти какъв си бил.

 

Забрави слънцето в косите ми,

забрави трескавите ми очи...

забрави огънят, пламтящ в целувките,

забрави, че щастливи сме били.

 

Омръзнах ли ти? Или просто свикна с мен...

като с удобна стара дреха -

не ти харесва, както в първия й ден,

но още топла е... удобна, мека...

 

Така да е. Ще го приема някак. Нека!

От твоя страст до днес

ще се превърна с утрото в утеха!

 

© Виктория Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно!
  • БЛЯГАДЯРЯ ТИ ВИКИ!!!
  • Така е, Вики, свикваме..а не трябва да го правим!
    Може пък и да се научим...да обичаме...и тези, които сигурно ни обичат!
    Поздрави!
  • Честно казано, идеята е изтъркана, но удобна, също като въпросната дреха...
    Послението, което звучи тук е по-скоро да успеем да останем неоходими, дори и да трябва да заменим страстта за спокойствие... защото любовта се изразява в умението да бъдеш нужен. Другото, колкото и вдъхновяващо да изглежда, е мимолетно.
  • "Омръзнах ли ти? Или просто свикна с мен...

    като с удобна стара дреха "

    Много точно казано!!!

    Колкото и да ни се иска не трябва да позволяваме да свикват с нас,защото така ставаме "удобна стара дреха"...

    Поздарви за идеята и стиха!!!
  • Прави сте, не ми прилича този образ, но се опитах поне. Ама бързо ми мина
  • Примирение?! От теб?! Това не мога да повярвам...
    Утеха, казваш, но всъщност себе си погребваш... Не ти давам!

    Поздрав, Адашче!
  • Викс* - тази "утеха" не е за теб, както не е за теб и удобното "Имане"...!
Random works
: ??:??