Не си гоня опашката, нито в кръг се въртя,
съвсем са ми твърди стените в главата.
Посред светло по Млечния път си вървя,
само дето никой не ще да ми плаща.
А градът ми е бляскав и безупречно чист,
когато избяга Луната в беззвездната нощ,
не се заблуждавам, че всеки ден е честит,
както вярващите, гримирани с розови лещи.
Пък аз не съм стисната, даже обичам да харча,
само стискам очите пред алчния вожд,
а той с обувки на токчета по тавана ми ходи
и защо се кълнеше от ефира, че не бил лош.
Обаче хич не ми минават тия, аз отглеждам мишки,
до кост ще му гризнат и правилника, и закона,
после може още да походи с покълналите пришки,
но дано не изиска и това да му плащам.

Предлагам една дестинация за отмора-

от китната му вила до затвора.