Свобода

Jan 26, 2016, 8:46 PM

Poetry » Love

245 0 0

Поникваш в мен

без да съм те посяла,

като куршум във гърдите

те вдишвам,

като изповед,

която премълчавам,

ме притискаш,

в гънките на мозъка ми

пълзиш като мисъл

за по-добро начало,

като влак, на който

не му се вижда края.

Излизам извън релсите

и те затварям

в камерите на сърцето,

а ти плуваш бавно -

корабче в очите ми.

Не бих те излъгала никога.

Затворник съм в твоите клетки

и се надявам на дълга присъда.

Please sign in with your account so you can comment and vote.