Поникваш в мен
без да съм те посяла,
като куршум във гърдите
те вдишвам,
като изповед,
която премълчавам,
ме притискаш,
в гънките на мозъка ми
пълзиш като мисъл
за по-добро начало,
като влак, на който
не му се вижда края. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up