Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото,
лек да бъдеш, а не на мястото да си тежиш.
Да пуснеш хватката, да изоставиш излишното,
вместо всички сили да влагаш да го задържиш.
Да се будиш смутен, да усещаш тревога в сърцето си,
да напипваш на сляпо кога да пристъпиш напред,
да помахаш с любов на познатото и по-лесното -
да се усмихнеш за кратко,и после да го оставиш зад теб. ...