Къде по пътя на човека,
безумен, пъстър, без утеха,
ще срещнеш свободата дива,
която век след век се свива,
сгушена в палати мрачни,
копнее за души невзрачни,
които да попари с писък,
защото знае, че е близък
мигът, когато ще я стигне,
като порой ще я застигне
неловка сянка, вик във мрака,
порой от думи ярки, жадни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up