Вкусил пак от свободата

и усетил хлад на сутринта,

буден, сетил красотата,

още съм отдаден на мига.

Миг, изпълнен със въздишки,

радости, копнеж и топлина,

миг навярно неразказан,

миг с живот до сутринта.

Вече топлите ръце не галят,

скрити са от допир със студа,

топлото лице угасва,

покорено е от реалността.

Чуден сън ще да е бил,

сънуван или изживян,

чуден сън, едва разкрил

невежа страст или любовен блян.

Утихнал сляпо във надежди,

покрит с умора от теглото на нощта,

прикрил за своите копнежи,

будувам аз, свободен, и в студа.