И настъпи тишина,
спокоен съм аз сега,
моята душа позеленя,
опроверга и нечия друга съдба.
Студът вече не ми е враг,
гол в снега въргалям се и искам още сняг...
А ти дали си в крак?
Превърти назад касетата вместо мен,
че забравих кога беше онзи ден,
когато стоях там унизен,
огорчен и зачервен.
Като пронизан от кинжал,
раната ми заличена е с кал...
А дали не съм умрял?
Или съм осъзнал цялата история на онзи "идеал"
Но все още съм цял,
значи съм преодолял, оцелял.
Не, не мисля, че съм закъснял...