Тихо идвам всеки ден,
поздравявам те с очи щастливи.
Търся твоята красота,
изгарящите страсти.
Засмян, забравил  нищета,
с очакване ръка  протягам,
заедно в захлас времето да спрем.
Щастието истина да бъде
в живота, от теб озарен.
Но ти не чуваш моя глас
жалък, умоляващ те сега.
Благата на живота отредени са
само за твойте чеда.
Отново отива си денят,
изпращаме го заедно,
но пак отделно.
Аз сам, а ти потънал,
загубен и сляп от суета.
В нощта изпращаш вест отровна,
убиваща и най пазената ми мечта.
Откъсва се с нея и кристална сълза,
огледалце на моята бедна душа.