СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
Животът ми е много странна каша
от страсти, мъки, обич и мечти –
до дъно пих Горчивата му чаша,
строших я! – и я стъпках със пети,
с пинцета сетне вадих стъкълцата –
от ужас вих с волумето на мах,
Бог зачисли ме с болките във щата,
но своето сиртаки изиграх! –
през тон самоубийствени куплети
преминах – бос, и нищичко не взех –
край мен манифестираха поети ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up