СВЯТ ІІІ
Познавам те, навъсен Свят корав,
чертите ти познавам из основи,
знам правилата ти, знам твоя нрав,
гнева ти знам и ласките сурови.
Присъстваш тук – навсякъде край мен:
величествен, непоклатим, епичен;
и всеки миг – изцяло променен,
и всеки миг – към следващ миг затичан.
Не мога да те следвам, пъстър Свят,
не мога втори век да те догоня
– препускам в дирята ти с кон крилат,
но остаряхме в пътя – аз и конят...
А може би до край един и същ
оставаш, неподвластен на промени
– непоклатим, величествен, могъщ...
и гена на промяната е в мене?
Дали кръвта във своя кръговрат
ме прави всеки следващ миг различен,
и аз съм нов, и моят днешен свят
на оня свят от вчера не прилича?
Не зная!
Но изтича всеки час
и аз съм друг, и ти си друг, изглежда;
мени се цял живот един от нас
и да се меря с теб е безнадеждно.
Пресрещат ме ревниви ветрове,
задъхвам се, стареем двама с коня...
но докато те следвам – съм добре.
Не позволявай, Свят, да те догоня!
© Валентин Чернев All rights reserved.