Рисувам по памет по листа небесен,
танцуващи жерави с нежни души.
Красива и топла е ранната есен,
със сенчици птичи душата теши.
Главиците восъчни доземи свели,
броят хризантемите топлите дни,
поръбва мъглица Балкана с дантели,
градът се стаява в следобед сънлив.
Две свраки с врабчетата хапка споделят
и гълъби гукат... Децата пищят
От облаци есен заприда къделя
и всичко повтаря се. Свят, като свят...