Бъди моя принц на бял кон,
ела, вземи ме и в свят чудесен отведи ме.
В малка къща сред полето,
де златно слънцето блести
и тревица росна трепти,
близо до поточе, което ромоли,
красиво и чисто като сребърна сълзица.
Дето нежната песен на славея ехти и въздуха трепти
и духът ми свободен лети... лети... лети.
Безвремие... безгрижност... полъх на съвършенство,
Необятност... красота... завладяваща светлина...
Тишина... хармония... чистота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up