Дори през Декември цъфтят маргаритите
там дето Слънце целува Земята.
Песента на щурците дори без да питате
тихо възпява Любовта им по вятъра...
Дали е поезия или пък проза?
Светът на вълшебството Обич наречено
идва красив с аромата на роза!
Следвам пътеката тясна в тревата...
Дали уморих се от дългото скитане?
Вървя упоен на цветя с аромата...
И превръща се в полет всяко мое залитане.
Чувствам как нежно под мене Земята
се въти и люлее душата ми в люлка,
носи ме, плува напред в Необята...
Есента е майка родила за Лятото
Зимата - в бяло облечена булка.
© Ангел Милев All rights reserved.