О, този свят е свят размирен.
В основата несъвършен.
От много бедствия сподирян
и остарял и уморен!
Макар разкъсван от закони,
но в него няма правила...
Все козирува на пагони,
наместо да лети с крила!
Той е една жестока джунгла,
на кръвожадни зверове...
В насилия и във разгула
съдбата хорска се кове!
Битуват в него терористи,
крадци, престъпници, лъжци...
И често Съвести нечисти,
ни правят да сме подлеци!
Насилия на всяка крачка.
Мъже перверзни ... и жени!
И цял живот така ни мачкат,
от раждане до старини...
От "мутри" и от психопати,
се гърчат нашите души...
И честния човек си пати,
докато не се разруши!
Нам Злобата ни дава сили,
а Зависта е плът и кръв
тя в наште вени се е скрила,
и все ни сочи черен път!
И като бурени във нива,
ний сме известни във света...
И често туй ни е мотива,
от детството до старостта!
С такива хора под небето,
останали в света без ред,
и ти си тръгнал, общо взето,
да дириш някакъв късмет...
О, тия стъпки те убиват,
с Интриги или с Пистолет...
И всички дланите потриват!
Така ли ще вървим напред?!
© Христо Славов All rights reserved.