Стиховете са като деца,
толкова са искрени и честни.
Говорят всякакви неща
и понякога са много смешни.
Те викат, плачат и кипят,
карат те дори да потрепериш.
И често чувствата пищят
щом себе си във тях намериш.
Създадени понякога във мъка,
лицето ти мокрее от сълзи.
Но болката забравяш я веднага
щом неизказаното в стиха се роди. ...