Ти се изплъзваш умело и ловко
като люспеста риба от ръка на рибар.
Ти си тръгваш с мълчанието страшно на рибите.
Нима ще отплува със тебе и моята вяра?
А аз ще остана сама на брега,
безревностна, няма...
Горена в жаравата мъртва на твоите длани,
неовъглена в своята свята любов.
Аз, покорната... докоснах със устни и камъка.
Аз, всевластната...
Не ти ли отнех съвестта!?