1.
Свършена съм!
"Краят" обаче
е смешен, безспорно.
Не е скрит вече
във вените сложни
на моите дълги ръце.

2.
Сега "Краят" прозира
като розова, оризова хартия,
като черупка от яйце
на Великден,
като капан прашен,
в който се взира
всеки мой ден,
всеки мой ден
страшен.

3.
Страх ме е
от разрушителния ден,
в който ще дойде "Краят",
защото обичам живота,
и искам да зная за Рая и Ада
и още за Него,
изобщо!

4.
Не може да съм свършена!
И моето тяло (все още младо),
не може да е свършено,
обречено да се разпада.
И моята глава,
(камера безпощадна),
не може да е свършена!
И моята гъста коса,
макар многократно изправяна –
как може да е свършена и тя?

5.
Ясно! Попаднала съм
във видеоклип
от осемдесетте.
И вижте ме:
седя сред бедни,
но с бунтовно сърце
градски хлапета,
и опитвам хероин
за първи път!

6.
Като черупка на яйце
на Великден,
като купон със капан,
парти с пиратка,
празненство със пищови –
крехък и борбен
цветен, описан, заснет,
но трагичен,
"Краят" се ражда за мен.

7.
Клипът свършва.
И сега – шепа години по-късно,
аз си спомням за началото
отново и отново - 
как сред хлапетата в двора
се опитах да оцветя
бедната си младост
в бедната част на
Европа, клетата.
Как бедната ми младост
в бедната страна се пропука.
Как се опитах да завъртя пумпала!
Как да завъртя пумпала успях...
Но свършена ли съм, както са те, и аз?

8.
Свършена съм!
Съвършенството
дойде и за мен.
И ме чака в капан, купен
от "Края" на Света
за Смъртта.

9.

Ето ме:
Шофирам в здрача
по път неасфалтиран.
Внезапно виждам,
виждам как умирам...
Започвам да плача,
че виждам това
и о, непоносимо страдание...

10.
Но аз не мълча пред този сън
героично, не!
Оплаквам се на всеки срещнат и
нелепия "Край" проклинам,
защото тъй добре, добре
го виждам...

Слушат ме странни хора,
чуват ме чужди хора,
отстрани ме разглеждат:
и ми... завиждат!

11.
Ех, глупави хора,
в главите си
всичките сте равни ливади,
и някой от вас носят лопати
и гробове правят изящни,
а други, вместо съдба,
имат пумпали страшни,
и те се въртят на една само страна,
е, на моят пумпал му писна вече!

12.
Свършена съм! Обречена...
Път студен, ръкавици черни,
усмихната на погребението ми жена,
която тъй ме ненавижда...

13.
Но, образи измислени, 
ходете си, стига!
Това е лъжа безсмислена,
това е енергия грешна,
това не е край, наистина,
това не е писане истинско,
това не е книга написана,
това не е песен обичана,

а аз не съм честна
и искрена!

2009