Претръпнали мълчания. Усмивки...
И почващи от някъде животи!
А виното отровно по е пивко,
когато надживяло е Голготи!
Завесите се спускат със стенания...
А сцените са прашни, преиграни.
Познаваме си грешните признания,
защото: всички хора сме еднакви!
И няма храм способен да преглътне
най-тъмните ни тайни в изповядване!
Когато невъзможно е да върнем
това, което всъщност го е нямало! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up