Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе,
от авлигите взех си назаем крилата душа –
да се вдигна високо - да видя добър и потребен,
стар приятелю, август да идваш... Сега ще теша,
теб и себе си... скътах в очите си виж звездопади,
всички тъжни щурчета напих, тази нощ да поспят.
Сядай, август, приятелю... Още сме луди и млади,
и до утре поне в стих побира се целият свят...