Онова чувство безпощадно жестоко,

сякаш, че някой ми изтръгна сърцето,

безпомощен гняв пулсира дълбоко,

боли ме за всичко невзето и взето...

Защо се повтаря отново кошмара,

нима и със тебе такъв ще е края?!

След нежните ласки накрая шамара

на твоето "Сбогом" затвори ми Рая.

И вместо високо да си вдигна главата,

понеже не съм вече малко момиче,

аз, плачейки, моля "Хвани ми ръката!

Така ме боли! Не чу ли, обичам те... "

А утре... без тебе как ще живея?

И не че не мога, не искам! Не искам!

Без твойта усмивка как да се смея?

Нуждая се, мили, от тебе единствено.

Но такъв е живота, болезнено кратък,

до вчера бе тук, а днес пък те няма...

Давай, разнищвай докрай, без остатък...

Всичко било е красива измама...

Прегърни ме и тръгвай, но само те моля,

пази се, искам да знам, че ще бъдеш добре!

Не искам да плачеш, щом това е твоята воля.

А с тебе си тръгва и мойто сърце...