Онова чувство безпощадно жестоко,
сякаш, че някой ми изтръгна сърцето,
безпомощен гняв пулсира дълбоко,
боли ме за всичко невзето и взето...
Защо се повтаря отново кошмара,
нима и със тебе такъв ще е края?!
След нежните ласки накрая шамара
на твоето "Сбогом" затвори ми Рая.
И вместо високо да си вдигна главата,
понеже не съм вече малко момиче,
аз, плачейки, моля "Хвани ми ръката!
Така ме боли! Не чу ли, обичам те... " ...