Сякаш е песен, но не е песен! Сякаш е стих, но не е стих! Това е песента на моето сърце, това е стих от моето сърце! Как да призная любовта, когато толкова далеч е тя? Мразя я и толкова обичам, смеха, дори сълзите й, эа мен е спомен, но е толкова красив! Защо е думичка потребна, но защо се случи с мен това? Потребно ли е то на някой, и кой ми пожела така: да накаже толкова съдбата, че във любов ме облада? Мъката ни дава сила - аз не искам сила, искам само нея, за да бъдем слети във едно! Утрото е по-мъдро от нощта, но не искам мъдрост аз, когато съм със нея - а само мъничко любов! По-добре сам, отколкото със който и да е - но не мога сутринта, тя да не е мисълта, която пламва в мен щом отворя си очите! Да обичаш грях било, нека грешник бъда аз, щом обичам нея - Ангелът на любовта! Все пак това не е песен! Все пак това не е и стих! Това не знам какво е, но е моето сърце!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.