Капе нощ и всичко е някак си..,
сякаш стискам във шепа петаче,
щом подхвърли парче от душата си
на живота ми колоездача.
С разсъблечен тризъбец Луната
бди на пост пред дома на очите ти
и отсява доброто от плява.
Слънчогледи гнездят във косите ми.
Протегни се, за теб съм посяла
в разлюляната нива на дните
стръкче обич. За тебе ме пита
мисълта ми, на миглите спряла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up