От сянката на онзи вопъл тих, успях да уловя една едничка тишина, замръзнала между ръцете ми, безроптно сега. Една отнесена милувка,  запълнила за миг душата ми на скитник по света. От сянката изплува  , онзи блед портрет  потънал в миг от тишина.  Един  румор от глас най нежен на света, застинал и заседнал в моята пресъхнала уста. От сянката ме дебне самота, захапала със зъби шията ми, като на шега  и всичко  това  копирала от нашата... любовната игра. Уединена в нашия каприз  от чуства, разгонващи - като пред буря - чайки по брега .   Мъчител на сърцето си съм само аз сега,  сърце, отмиващо  една  река,  бушувала на воля  измежду  твоята  и моята уста.  Защото в сянката на тази нощ сега успях да уловя една  мечта, забравена или изритана от теб, ридаеща без спир на рамото ми,  без думи , без слова...