Сянка гората днеска преброди търсейки нещо красиво, хиляди левги обходи, но всичко бе диво. Храсти прерови, тревите отвя, дървета събори из разни нивя.. Потоци подгони и вятъра хвана, скалите разрони и песен подхвана… но всичко бе диво. Със вълци избяга, сърните последва, с орлите летя и времето следва… Планинските преспи разрови за миг и тихо въздъхна без жал и без вик… но всичко бе диво. В моретата адски вълни развилня, в недрата неземни сред огън горя. И вятър в небето подгони без жал. Той клони дървесни разклати в печал. И тихо поля със дъждовна вода… но всичко бе диво! Претърси години, дори векове и боса обходи безчет снегове. Пустинята тихо премина в печал, в морето се гмурна - без стон и без жал, но нищо красиво …всичко бе диво! Кое е красиво, запита се тя И тихо, въздишайки спря край света… Накрая, където на бойно поле се гонят неспирно безчет ветрове, Накрая където ме някой зове и всичкото цяло е просто небе. Там пътят ти свършва, животът и той. Не трябва да бъдеш ни сам, ни герой. Там истински само една светлина в душата се влива, прораства едва… И някак за теб не е вече сиво и всичко красиво е, дори да е диво!
Забележително произведение!Отдавна не бях влизала в сайта, но ме радва че първо на него попаднах.Сигурно има още много хубави и нови за мен неща. Смятам да поразгледам по-обстойно твоите произведения, защото това много ми хареса Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.