Аз имам само самота без покрив.
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная
къде е изхода...
През толкова прекършени врати
студеното Ребро на Изгрева
все ме извеждаше...
И днес - когато слънцето е някъде Встрани
оставям
Сянката си за Наследница!