yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
Jul 13, 2012, 1:07 PM

Сянка от дим 

  Poetry » Love
573 0 4

 

 

 

Нахвърляно със остър въглен,
във рисунък с топъл нежен щрих,
видях как утрото покълна
и разпръсна сойките със вик.

Търкулна кестенче в асфалта
и като пумпал заподскача,
драсна блясъче кобалтово
в окото стъклено на здрача.

И те ориса да си скитник.
Ако се срещнем – е случайно.
Нарочно е да се разминем
по кръстопътните си тайни.

Далечините изтъняват,
контура видим щом изгубят
и отеснелите пространства
досущ като платнище грубо –

дерат от кожата и свличат
присъствието не по норма,
заробващото любопитство,
закон и ред, канон и догма.

И всяка мисъл за раздяла
и всеки помисъл за среща
са белегът, че съм живяла
в очакване да стане нещо –

да срещна мъж с очи на просяк,
с душа на ангел и скъперник
на ласка, разпилян до косъм,
до смърт отдаден и неверен...

Но остани си за света
неразгадаемата сигла,
скритом стекла се подир дъжда
по слънчевата златна мигла.

 

 

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стихотворението заслужава не само внимание, но и възхита. Благодаря ти, Йо, за удоволствието да те сричам!
  • Аплодирам те, Валя!
    Страхотно е!
  • Обожавам Поезията ти, Валентина!

    Времето лекува /какво кухо клише, когато си в центъра на невъзможност.../, а философската му същина размива, все някога...
    Вързани или развързани "възли" са белезите, просто трябва да погледнеш на тях като хирург /хладнокръвно и безстрастно/.
    Никой не може да бъде разгадан, ако сам не се разкрие...

    Плени ме картинното начало на стихотворението!
    Поздрав и аплодисменти!
  • БРАВО!!!
Random works
: ??:??