Стоя до себе си,
в сянката ми - ни радост, ни тъга.
Останал глух с рояк от празни мисли
опитвам се да споря.
Тя - сянката, стои си във прахта,
оставена на сляпата ми воля.
Съпътстваща собственика си,
където той и тя със него движи,
неразделен придатък от раждането до смъртта,
нехаеща за неговите грижи.
"Но чакай, спри не я хули" -
умът ми с мислите се заигра - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up