Sep 10, 2013, 9:57 PM

Сянката 

  Poetry » Phylosophy
635 0 0
Стоя до себе си,
в сянката ми - ни радост, ни тъга.
Останал глух с рояк от празни мисли
опитвам се да споря.
Тя - сянката, стои си във прахта,
оставена на сляпата ми воля.
Съпътстваща собственика си,
където той и тя със него движи,
неразделен придатък от раждането до смъртта,
нехаеща за неговите грижи.
"Но чакай, спри не я хули" -
умът ми с мислите се заигра - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??