През решетката на мъката
се вглеждам
в пъзела от моите мигове
живот -
някои си пасват, други веч
не срещам,
нейде изгубени в житейския
въртоп.
А бяха тъй красиво
подредени,
като слънчогледите на
Ван Гог,
сега в квадрати тъмни,
ослепели
виждам само сянка -
казват, че е на Бог...
© Валентин Василев All rights reserved.