От каквото направи душата ми -
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина.
Има място в главата ми много.
Акостира ли бурята в пристан?
И зачева ли страх и тревога?
Ще избърша праха от очите си
и снегът ще засвети във бяло.
Колко трябва да чуеш вълните
под небето от студ посиняло? ...