Събличам се пред тебе

Jun 4, 2019, 9:01 PM

Poetry » Love

470 0 2

Събличам се пред тебе по душа,

Защото искам цялата да ме познаваш,

Защото утре вечер ще заспя

И може нищо повече да няма.

Събличам се пред тебе по илюзия,

Защото трябва честно да играя,

Страх, гримове и маски свалям,

Обръщам ги на масата накрая

И ще рискувам да ме видиш гола и слаба от страха "ще си сама",

ужасно болна, ничия, забравена

Без сила и енергия да продължа.

Залога е голям, но има давност,

реален като живота,

дори да не вярваш.

По вкус кисело-сладък на моменти тръпчив,

Може да стане обаче и уасаби с локум и кадаиф...

Събличам се пред тебе по душа,

Защото искам истинска да ме познаваш,

Защото утре вечерта като заспя

Завинаги може така да остана.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Влиндър (Десислава)

2019-06-05T07:07:24+03:00

Благодаря за коментара. Пиша от много отдавна, за години спрях, сега отново... Престраших се и да ги покажа накрая.
щураче (любимка)

2019-06-04T23:29:57+03:00

Хубаво е, различно, твое Може да стане много хубаво, ако поизгладиш мислите си и избегнеш две-три досадни римички. Можеш! Пиши!