Отново съботен следобед,
изпълнен със приятна тишина.
Пералнята се наработи,
метлата спи след работа сама.
И леко улиците опустяват,
разнася се уханна мараня.
Денят отива към затваряне.
Рядко чувам някоя кола.
Всичко има нужда от отмора.
Сърцето ми обаче тъй и не разбра,
stand by режимът как се включва
за тази съботна крещяща самота...