Aug 9, 2009, 5:00 PM

Събота вечер 

  Poetry
636 0 7
Като комин в небето ми горчиво
се пъчи тоя кестен позаспал,
зелените си рожбички грижливо
със остри зъби наковал.
Едно щурче цигулката извади.
Kакво едно - оркестър цял
засвири в нощната прохлада
- звездите са поканени на бал .
Поклати клони кестенът уплашен,
че някой му разкъса тишината,
от котки зов – любовен, страшен,
задърпа шлейфа на Луната. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Random works
: ??:??