Събудих се – девети февруари
и някак леко чоглаво ми беше.
С приятелите бяхме се събрали
снощи и доста водка поизтече.
Харесвам петъците – хем умора,
хем сладка радост, че почиваш утре.
Лежерна беше утринта и гола,
съблякла беше делниците смутни.
Подишах на пътеката във двора,
а другите все още тихо спяха.
Отправих към небесни друми взора
с надежда да попия светлината.
Какво да искам – въздух в дробовете
и утринна прегръдка в мека зима.
Усмивка – щом почувствах ги и двете,
и радостта, че в този ден ме има!
© Данаил Таков All rights reserved.