Луната във влажна нощ на Януари
е далечна, мътна...
Тя горяла е някога, отдавна,
отново през нощта
на Юли.
Оттогава е 2/3 от душата ми,
защото от мен трябва ми колкото върха на топлийка,
за да не изчезна в другите.
Луната е в две пълни очи и между много къдрици
Любов.
Тя е в в протегнатите ръце на Детето,
когато ме е разпознало измежду всички. ...