След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.
Не бяха само същите жените,
тогава се работеше безкрай!
Те с хурките и вретената във ръките,
във ада си градяха своя Рай...
Те тичаха след гладните кокошки,
и даваха прасето да яде,
посрещаха козите виторожки,
магарето им трябва да пасе! ...