Събудената нощ не ме побира.
Повлича ме лавината на чувствата.
Пред бездната от сънища се спирам,
изтривам на живота глупав лустрото.
Самотно свири старата балада
китарата, подпряна на пианото.
И моята душа, нечестно млада,
те търси още в белега от раните.
И нейде из небесните селения
преселим ли се, хванали ръцете,
ще пренесем и нашето веселие,
ще се превърнем в огнени комети! ...