temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
Aug 27, 2008, 2:53 PM

Събудената нощ 

  Poetry » Love
682 0 13
Събудената нощ не ме побира.
Повлича ме лавината на чувствата.
Пред бездната от сънища се спирам,
изтривам на живота глупав лустрото.

Самотно свири старата балада
китарата, подпряна на пианото.
И моята душа, нечестно млада,
те търси още в белега от раните.

И нейде из небесните селения
преселим ли се, хванали ръцете,
ще пренесем и нашето веселие,
ще се превърнем в огнени комети!

Напразно за душата ти ще спорят
в небето Бог и Дявол, да я вземат.
Остава тя в сърцето ми затворена
и тъй ще е до свършека на Времето!

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??