Сега разбирам колко време изгубвам в безумие.
Все търся нещо важно, а пропускам Теб!
Виждам тези празни полета в живота си,
толкова шансове разпилени – тъжен сюжет.
Пропуснато време с любимите хора,
неказана дума във даден момент,
загробена жажда в душа на дете,
мечти, прилежно прибрани в едно чекмедже…
Усещам тези жестоки плесници,
чувствам, че мога да се задуша.
Ако вървя по нелепи традиции,
пропускам много – колко ще продължа така? ...