Все съм до теб, дори и в съня.
Живея мечтите ни там.
С дъжд чукам по твойте стъкла.
Събуди се, до теб съм - не си сам,
отвори за любовта ми вратата!
Викам от северната брезова гора
с обичен глас, огласявам тайгата.
Събудих се от заблудата и съня,
стъпвам с тежки лапи по Земята,
къртя дънери и към тебе вървя,
викам с глас и събуждам съдбата.
Събуди се и ти! Младостта си проспа! ...