Под топлите лъчи на есента -
последен дъх на миналото лято,
превръщам се на вятър и вода,
на лист отронен, с цвят на старо злато.
Мелодия в сърцето ми струи,
причудлив облак става ми пътека,
класическа симфония звучи
в короните на градските дървета.
Изпращат ми от слънцето привет
танцуващи крила на пеперуди...
Безшумни стъпки, светъл силует,
света ми пълнят с миг прекрасна лудост, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up