„СЪБУЖДАМ СЕ ЧУЖДА”

Промени се денят, променям се и аз,

и в слънцето, и в луната,

срещам аз усмивката позната,

идва изгревът в очите,

когато сбъдваш ми мечтите,

а в залеза и с чувствата познати,

сме като грешно  непознати.

       Заспивам аз до тебе, с усмивка на лице,

но без любов тъжи отвътре моето сърце.

Заспивам със сълзи в душата,

защото се събуждам като жена, за тебе непозната.

"Някой в съня ми от теб ме пропъжда,

лягам си твоя, събуждам се чужда."

Вехне чувството на мъка в съня повторен,

но изгаря ме отвътре духът ми затворен,

лягам си твоя, събуждам се чужда,

мъжът в съня ми от теб ме пропъжда.

Събуждам се, измамно гледайки в теб,

но не виждам мъжа от съня ми да прилича на теб,

грешна мисъл отново днес ме пробужда,

лягам си твоя, но събуждам се чужда.