Когато сутринта събужда се в копнежа,
нежността се ражда под топлото одеяло.
Очаква ме денят с радост свежа.
И крила разпервам с вълшебно наметало.
Едва проглеждам през завеса,
запитан ум подсказва нежно.
Ти бъди всякога в стремежа.
И нека "Аз съм" да съществува вечно.
Сияйното небе поглеждам жадно.
Очите изпълват се с богатство.
От сърцето ми струи надежда.
И твоята усмивка ме погалва славно.