Съдбата е наистана безкрайна
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми,
да имаш място топло във сърцето,
когато цялото безсъние те носи,
със тези смътни силуети на безвремие.
Защото искам още да живея,
и да обичам, .. като за последно,
а моите ръце да те прегръщат,
с усещането на дъжда, във лятна утрин. ...