Издишах цялата надежда...
С горчивина копнежите изхвърлих.
Напразно миговете отлетели
за своите черти претърсвах.
Къде остана красотата,
която в сърцето ми гореше...
Ръцете си не чувствам вече!
Защо ме докосна?!
Как ме намери!?
Усещам всеки дъх в гърдите.
Родих се пак, за да живея!
Толкова бързо понякога пресъхват дните. ...