на поета Недялко Йорданов
Нима за мъката сме ослепели?!
Приел бих участта си без срам.
Притихнаха морските предели...
Дори незрящи носят в себе си храм.
Котето на поета отдавна е сляпо.
И някой ден;в друг изгоден период
решават на незрящите съдбата!
Сега,преди изборите :странен ход!
Да си отваряме очите, защото
загрижеността е привиден план!
Щом котето вземат на поета: ...